保加利亚英雄史诗诗集(史诗歌集)

Со ведър поглед, с усмех на уста, над него бе се майка му привела, ръката си на морното му чело бе сложила и тъй му дума тя: "Недей сърце на скърби вдава ти; край близък е на тежките неволи - че волята, що бди над хорски воли, веч иде свойта реч да възвести. Не вечна е световната беда, нито са вечни рабските окови; - виж, съмва - времена настават нови!" И кротко тя целуна го в уста.

"她带着明亮的目光与微笑, 俯身靠近他, 把疲倦的手放在他额上, 对他说: '不要把心交给忧伤, 苦难的终结已近——主已兴起, 即将宣布; 世间的灾难不是永恒, 奴隶的枷锁也不是永恒——看, 黎明来了, 新时代近了!' 然后她温和地亲吻他"——母亲预言式安慰, plot 给 78。

"Вий питате какъв съм! Втори път, чесъм поет ви вече отговарям. Защо въстанах? - казах пред съдът, но питате и аз ви пак повтарям: Обичам аз полето, сладкий дъх на неговите рожбици, цветята - и привечер кога ги милва лъх, и сутринта окъпани в росата."

"你们问我是什么人! 第二次, 我以诗人身份回答——我为什么起义? 我已在庭上说, 但你们再问, 我再答: 我爱田野, 爱它的果实, 爱花儿——傍晚轻风抚它们, 清晨它们沐浴露中"——以"自然爱人"立诗人的反叛, cast 给 84。

Рог изви над върховете снежни ясен месец, подранил в небето. Глъхнали са в сън поля безбрежни само будно още бди селото - дим се вий на стълпи из комини. Песни, шум по улици се чуват; гости ходят, гости се посрещат. Домакини свят обичай чуват - Бъдни вечер бъден празник срещат, с буйно пламнал бъдник на камини.

"号角在雪峰之上鸣响, 皎洁的月升入早天; 无际的田在沉睡, 唯村庄还醒着——炊烟从烟囱升起; 歌与声在街上可闻, 客来客往; 主人迎着圣俗礼仪——圣诞前夜迎接未来节日"——斯拉夫圣诞歌者的"号角+月亮+村庄"装置, pace 给 75。

"Аз съм виновен, един само ази - че съм говедата смятал за хора. Аз съм виновен! И с Бача си Кира щото ви скимне такова правете - духом свободний свободно умира, а си не връзва с живота ръцете!"

"我有罪, 仅仅是我——因为我把畜生当人; 我有罪! 对 Бачо Ки罗你们想怎样就怎样——精神自由的人自由地死, 不把自己的手与生命绑在一起"——革命者自辩, prose 给 86。

Шели - * O love, I am not but love. Shelley Алпийските вършини с леден поглед намръщеносе взират към Лагорн, о чийто цветни брегове морето се гали и со ромон тих им шепне най-свидните си блянове, родени в таинствените негови недра.

"阿尔卑斯诸峰以冰冷的目光 / 皱额凝视 Лагорн(意大利 Riviera)/ 大海温柔地抚摸它的彩色海岸 / 低声向它诉说自己最珍贵的梦想 / 生于它神秘的深处"——把 Shelley 的英诗引语 + 阿尔卑斯山 + 意大利 Riviera + 地中海叠合, world 给 88。

Отдавна гората слана ослани, ей късна веч есен придоде; мъгливи, невесели дойдоха дни - я свивай байрака, войводо!

"林已久被霜降覆盖, 晚秋已来; 阴郁不欢的日子已临——卷起旗帜, 头领!"——开篇即立"秋暮+叛匪返家"的萧索意境, hook 给 82。

"О, вярвайте, честит е само онзи, сърцето на когото е олтар, де пламъка на истината грей - и осветлява разумът." През реч преварил, други се обади там:

"你们要相信, 唯有把心作祭坛的人才幸福, 真理之火在那里燃烧——理智照亮它。另一位抢着说: '诗人的幻想! 他里面的真理是生活中一切真理的敌人'——做 Mont Blanc 吧! 在高处, 用冰裹身, 用冰冷的目光看着下面的暗中之物——Shelley 抬手, 对骄傲的话给以更骄傲的回答: '做 Mont Blanc? 是! 但我是另一种——我要用太阳的光芒——那照耀我额头的——来温暖他冻结之物' 'Exselsior'..."——把 Shelley 的"做 Mont Blanc"反驳为"做照亮冰冻之物的太阳", innov 给 85。

И покачен бе за свойта измама той на бесилката...ех, сиромаха! - И остстрани му разбойници двама: както Исуса когато разпнаха.

"他因自己的'欺骗'被送上绞刑架——啊, 这穷人! ——两个刽子手把他推向两旁: 像当年他们把耶稣钉上十字架一样"——以革命者之死=基督受难的隐喻收束全集, ending 给 88。